Художествена литература

Античната литература се родила от фолклора и митологията. Древните гърци възпявали своите богове и герои в поеми или в драматургични творби. Поемата „Илиада“ отразява древногръцките предания за Троянската война. В Китай и Индия поетите разказвали истории за началото на света, за загадките на живота и смъртта.

Творчеството на древните автори се предавало устно. Някои от творбите им били записани векове след създаването им. Но много малко стигнали до нас в цялостен вид. До Средновековието книгите в Европа се преписвали на ръка. През 1445 г. била изобретена печатарската преса. Това допринесло за развитието на книгоиздаването.

Художествената проза се нарича още белетристика (т.е. хубав разказ). Това са разкази, новела, повести, романи. Особена популярност романът придобил през XIX в., когато все повече обикновени хора знаели да четат. Сред най-известните романисти от това време са Чарлз Дикенс, Виктор Юго, Лев Толстой, Антон Чехов, Достоевски и много други, които днес наричаме класици.

Поезия са литературни произведения, написани в стихотворна форма. Стиховете се подчиняват на определен ритъм и рима. Творбите могат да бъдат кратки, като японското „хайку“, или дълги, подобно на поемата на Джон Милтън „Изгубеният рай“. Поемата може да разказва някаква история, трагична или смешна, може да бъде сантиментална и да разкрива най-съкровените чувства на поета.