Българска литература и класика

Българска литература наричаме литературата, писана на български език от времето на неговото възникване като книжовен език до наши дни. Изследователите я разделят на няколко периода, като границите между тях са условни, а и дискусионни.

Старобългарската литература (9 век – 18 век) представлява богато и значимо наследство от средновековната период в българската култура. Тя е свързана с формирането и развитието на българския писмен език, който се използва в църковните текстове, литературата и документите на този период. Старобългарската литература е преимуществено религиозна и църковна, като включва преводи на библейски текстове, молитвеници, жития на светци, църковни песнопения и други религиозни произведения. Тя играе ключова роля в запазването и разпространението на християнството сред българите през средновековието. Старобългарската литература отразява влиянието на византийската култура и православната религия, като същевременно запазва уникални черти на българския език и култура. Този период е отличен с богатството на литературните творби, които са свидетелство за духовното развитие и културно наследство на българския народ през средновековието.

През Възраждането (18 век – 19 век) новата българска литература представлява важен период в българската гражданска, културна и литературна история. Този период е отразяването на прехода от средновековното общество към модерното общество, като се характеризира с духовен подем за българската нация и развитие на занаятите, търговията, образованието и науката. Възраждането в България се развива с относително закъснение спрямо западноевропейските страни, но въпреки това, този период е отличен със своите уникални особености. Процесите на Възраждането включват развитие на градовете, образованието, книжнината и културата, както и преминаването към модерната наука. Новата българска литература през този период се характеризира с просветителски и ренесансови тенденции, които допринасят за формирането на националната идентичност и националното самоосъзнаване. Възраждането играе ключова роля в изграждането на съвременната българска култура и литература, като отваря вратата към нови идеи, ценности и развитие на националния дух.